История

 

Взаимните фондове (от англ. mutual funds) се появяват за първи път във Великобритания през 60-те години на XIX век. В основата им стои управлението на парите на множество индивидуални инвеститори. Хората влагат спестяванията си във взаимен фонд, който чрез своите професионални мениджъри закупува за тях облигации, акции и др., така че инвестициите да донесат по-висок доход на инвеститорите отколкото те биха постигнали, участвайки сами на борсата.

 

По света, а и у нас взаимните фондове съществуват в две основни форми – дружествена и договорна. Дружествената форма, наречена инвестиционно дружество от отворен тип, е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска. Договорната форма, наречена договорен фонд не е юридическо лице, а представлява обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска, от управляващо дружество.

 

Но, макар и различни по форма, съдържанието им е едно и също, затова оттук нататък ще ги наричаме с общото им наименование взаимни фондове. По-важно обаче за инвеститорите е да знаят, че взаимните фоднове се различават по инвестиционната си стратегия. Инвеститорите влагат пари във взаимния фонд, като купуват негови акции (за инвестиционните дружества) и/или дялове (за договорните фондове). С така получените пари фондът закупува различни ценни книжа на борсовия и извънборсовия пазар. Доходът от тези ценни книжа - лихви, дивиденти и капиталови печалби, формира печалбата на фонда. С част от него взаимните фондове покриват разходите си, които са минимални, а всичко останало е печалба за инвестиралите в съответния фонд.

 

Ето как работи взаимният фонд

 

Видове взаимни фондове
Според инвестиционната стратегия, която следват, взаимните фондове се класифицират в четири основни групи:
Консервативни - инвестиращи в дългови ценни книжа (облигации) и инструменти на паричния пазар
Нискорискови - инвестиращи в дългови ценни книжа (облигации) и малка част в акции
Балансирани - инвестиращи едновременно в акции и облигации
Агресивни - инвестиращи предимно в акции

 

Предимства на взаимните фондове
Възможност за по-висока доходност в сравнение с традиционни продукти като банковите депозити

Професионално управление на инвестираните средства
Ежедневен достъп до вложенията и натрупаната до момента доходност
Доходност, освободена от данъци
Ежедневен контрол върху дейността от страна на държавната Комисия за Финансов Надзор